Здравейте, мамита.
Музата ми за този блог леко се поизпари, но все още търся начини да остана на линия. Въпреки това, колкото и да ги търся, темите за майчинството леко ме отказват от коментари в публичното пространство. Една от причините е, че все повече искам да запазя най-съкровените моменти, в това число, цялото майчинство, за себе си. Забелязвам, че се чувствам далеч по-спокойна и уверена, далеч по-щастлива. А от това се чувства по-щастлива и Лора.
Което е и темата на днешния пост. Но преди да стигнем до него, малко лирични отклонения :)
Музата ми за този блог леко се поизпари, но все още търся начини да остана на линия. Въпреки това, колкото и да ги търся, темите за майчинството леко ме отказват от коментари в публичното пространство. Една от причините е, че все повече искам да запазя най-съкровените моменти, в това число, цялото майчинство, за себе си. Забелязвам, че се чувствам далеч по-спокойна и уверена, далеч по-щастлива. А от това се чувства по-щастлива и Лора.
Което е и темата на днешния пост. Но преди да стигнем до него, малко лирични отклонения :)
