Шест месеца отлетяха като един миг. Всъщност трябва да си призная, че времето върви еднакво бързо и бавно. Еднообразното ежедневие точи дните със скоростта на охлювче, но когато се обърна назад и всеки път се питам: "Как стана така, че не разбрах кога е минало това време?" Е, мисля, че всеки си задава този въпрос, но при мен нещата след раждането на Лора придобиха доста страшен вид. Имам предвид, че някак наистина усещам колко бързо минава времето, докато тя расте и усещам как аз остарявам :D На 30 години и вече се наричам бабичка. Срам за мен! Я, се стегни! :D

По същество, мили бъдещи или настоящи мами.
След като вече 6 месеца се чудя как и къде да отбелязвам постиженията на Лора, като пробвах с дневници, със снимки, с всякакви приоми, в крайна сметка, май запечатването им в блог пространството, под форма на писма до Лора, ми харесва най-много.

Хей, чушчице малка, 
днес ставаш на 6 месеца. Датата е 15 април 2016 година. Държа да ти кажа, че тази нощ очевидно беше прекалено въодушевена за половингодишния си рожден ден, защото се буди повече отколкото за всички 6 месеца досега взети заедно. И въпреки, че явно ни очакват още много безсънни нощи, искам да ти благодаря, че се появи в живота ни и избра нас за свои родители, защото всеки ден, прекаран с теб, ни прави все по-щастливи (нищо, че понякога изперкваме от липсата на сън)

Благодаря ти, че блаженно похъркваш на дивана до мен и ми даваш възможност да напиша този пост, защото... изпих две кафета досега и е абсурд да се сгуша до теб, за да си наваксам съня. 

РАЗМЕРИ
Много ми е трудно да кажа колко килограма си или колко си дълга, защото ходим на педиатър от дъжд на вятър и реално имаме час за там след седмица (което е два месеца след последния ти преглед, а тогава дори не те премериха). Затова после ще ъпдейтна този пост. Със сигурност обаче мога да кажа, че още от преди месец влизаш в дрехите на 6-месечните, че и по-големи от теб. Всеки, който те види казва, че изглеждаш на поне 10 месеца и аз трябва да се съглася с това твърдение. Растеш с всяка минута и всеки ден си различна.

КАК ИЗГЛЕЖДАШ
Очите ти очевидно ще останат сини за моя най-голяма радост. Мечтаех да се родиш със сини очи и ти взе, че грабна това от бабите си. Косата ти засега е руса, макар и доста рехава. Но не се притеснявам, на 6 месеца и аз не съм имала толкова коса, пък сега се чудя как да я укротявам. В интерес на истината, се надявам косата ти да потъмнее. Макар че с тази бяла млечна кожа, най-вероятно ще си останеш арийче.
Имаш брадичката, миглите и устните на тати. Веждите и носа, слава Богу, си взела от мен. Останалото си е изцяло твое.

ХРАНЕНЕ
Ей, страшна борба е това хранене. На татко си злояда си се метнала. Отказваш да ядеш готови пюрета, определено предпочиташ аз да ти готвя. Не се оплаквам, защото стават наистина вкусни и дори аз с кеф си ги хапвам. До този момент хапваш картофи, броколи, тиква, авокадо и моркови, от време на време се радваш на ябълката, а друг път и на банана, но плодовете не са ти много любими. Оризовата каша очевидно също не ти е любима. Все още предпочиташ адаптираното си мляко и не те насилвам да ядеш срещу волята си.  Не пиеш плодови сокчета, не ти харесват толкова, но пиеш чай от копър и анасон по 150-200 мл на ден...

СПАНЕ
Голямата ми мъка. Мама е поспалана, обича да спи по много. Но ти следваш максимата "От сън спомени няма". Макар, че започна да си лягаш в 21 часа (най-късно), през нощта се будиш през час. Мисля, че те мъчат зъбки. Сутрин в 7:00 часа се ококорваш и започваш да ни пееш и да дращиш по леглото, за да ни събудиш. 

През деня си полягваш общо три пъти, като сутрин и следобед нанкаш повече (разбирай около час), а третата дрямка е по различно време и с обща продължителност не повече от половин час.

MILESTONES

• След два месеца в опити да седнеш и да останеш в седнало положение, най-накрая вече стоиш стабилно и засега е любимата ти поза. Светът е по-различен, когато не го наблюдаваш с поглед в тавана, нали?
• Когато сутрин ти кажем 'Добро утро' се усмихваш толкова широко, че забравям, че не си ме оставила да спя; реагираш по същия начин и на "Здравей"
• Целуваш мама, когато ти каже да го направиш. Всъщност се опитваш да ми отхапеш бузата
• Ядеш бананче от ръчичка, макар че тази гад е доста хлъзгава и постоянно я изпускаш
• Вече знаеш какво е Кари и умираш от кеф, когато я видиш. Любовта си обаче изразяваш като я щипеш и скубеш. Поради тази причина Кари не ти е особено голям фен в момента и бяга, когато те види. Но не и преди да те е лизнала по крачето за "Здравей"

КАКВО ТИ ХАРЕСВА

• да танцуваш с тати; френската музика определено ти е доста любима
• книжките са нещо, което ти привлича вниманието за максимално дълго време, но очевидно само, докато ги разкъсаш на парчета. Добре, че засега само каталози унищожаваш
• Kika ninchen - рисувано синьо зайче, което всяка сутрин дебнеш по телевизията; в момента, в който чуеш песничката му и вече си хипнотизирана
• разходките!!! Ако времето не позволява да излезем навън, все гледаш към прозореца и ако те заведа до него, поне половин час гледаш с интерес и надежда да излезеш
• обичаш да ти чета на английски. Не знам защо, но само тогава кротуваш. Ако ти чета на български, не проявяваш интерес
• обичаш и да ти пея на английски; "If you happy and you know it, clap your hands" те разсмива винаги
• червеният цвят май ти е любим, като видиш нещо червено и съсредоточаваш вниманието си изцяло върху него
• вентилаторът на тавана ти е адски любим, за разлика от въртележката над леглото ти 
• да дъвчеш пръстите ми и да слагаш в устата си всичко, до което се докопаш, включително краката си

КАКВО НЕ ТИ ХАРЕСВА

• да спиш!!!
• оризова каша
• да си ровичкам по телефона, докато си будна
• да стоиш на едно място
• да те обличам и най-вече да ти слагам нещо с дълги ръкави
• не си фен и на одеалата, винаги ги изритваш 

А вашите дребосъчета, какви са техните любими неща през последния месец? :)
Усмивки,
Мери