Мами и мами, дълго време отлагах този пост поради причината, че всичко беше изключително сложно и адскиииии времеемко. Но ето, че сядам да споделя с вас нашата битка - къде голяма, къде с по-малко "кръвопролития", но все пак битка със захранването. Войната все още е в разгара си, тъй като зъбите (ех, тези зъби, май и за тях трябва да седна да напиша един-два поста :D) упражняват жестоки мъчения върху изтерзаната душичка на Лори. Изобщо не е лесно да си бебе! Хич даже!

Откъде да започна? Накратко смятам да ви опиша схемата, по която започнах захранването и която спазвах, докато не въведох глутена. След това Лора започна да яде буквално всичко
(и предимно корички хляб, отново заради зъбите) и спрях да прилагам новите храни лъжичка по лъжичка.

Захранването започнах на 4,5 месеца, за което веднага ще бъда обвинена, че е прекалено рано. НО моето оправдание е, че Лора беше на адаптирано мляко, което исках максимално рано да намаля като количество, а вече искам и да спра окончателно. Това не е истинска храна и смятам, че е напълно основателно при изкуствено хранене да се премине към по-ранно захранване.

Въвеждането започнах с пащърнак, който ми бе категорично отказан след буквално една лъжичка; преминах на морков - не се хареса. Затова за около две седмици преустанових опитите, тъй като реших, че не е готова за истинската храна (така пишеше поне в няколко различни сайта, с които се консултирах)
Така че реално, когато навърши пет месеца, започнах захранването с домашно приготвено картофено пюре, което смесвах с нейното мляко и действах по схемата:

След тези пет дни, започнах да добавям и морков към пюрето от картофи, като вече бях заместила обедното хранене изцяло с пюре. Постепенно увеличавах количеството морков. Ако в началото към един картоф прибавях едно резенче морков, стигнах до 50:50 - един картоф и един голям морков. Отново смесвах и пасирах с нейното мляко и тя го ядеше.
След петте дни с морков, въведох по същата схема тиква, тиквички, спанак, авокадо и броколи. И редувах при приготвянето на пюретата, защото Н.В. кралица Лора отказваше да яде всеки ден едно и също. Което реално не беше огромен проблем, тъй като за готвенето използвах машина, с която всичко ставаше доста бързо. В един момент спрях да използвам въпросната машина, защото се развали и реших, че е по-лесно да премина на готови бурканчета, тъй като Лора изключително много се двоумеше дали да яде и продължаваше да си търси млякото.
Затова казвам, че захранването беше жестока борба, която и до днес продължава, но да се надявам, че е сега е само заради зъбите.
Лора категорично отказа да яде зеленчуковите бурканчета и трябва да призная, че след като и аз ги пробвах, разбрах много добре защо не иска да ги яде. Вкусът наподобяваше гума в някои от тях. Виж, плодовите с кеф си хапваше :D Tях даже и аз ги хапвах, защото госпожицата отказваше да изяжда по едно цяло бурканче и някой трябваше да го дояжда. Пари сме давали все пак.
В 8ми месец, тъй като преболедува и в този период не можех да въвеждам нови неща, започнах въвеждането на месото, което направих с готови бурканчета, защото машината, която ползвах по това време, не можеше да обработва месото и изрично пишеше, да не се слага месо в нея. Лора започна да яде бурканчетата с месо и явно й бяха вкусни, но се появи нов проблем! Запече се и повече от месец акаше с ужасни напъни, зачервяваше се като домат и чак сълзички й потичаха от очите. Колкото повече време минаваше, толкова повече осъзнавах, че бурканчетата, колкото и лесна работа да са, толкова не са подходящи в нашия случай. И тогава на помощ се появи Philips Аvent*.
Машината за готвене на пара и пасиране, се оказа в пъти по-добра от тази, която използвах (марката беше някаква френска, в никакъв случай известна марка техника) и позволява приготвяне на много по-разнообразна храна, доста по-бързо. По-детайлно ревю на самата машина съм планирала за част 2 на "Захранването - тази наша битка", където ще ви покажа и примерно меню в три части. Но определено машинката пристигна в изключително подходящ момент и направи приготвянето на храната изключително лесно, че дори и забавно :)
Вече около месец я ползвам ежедневно и храната, която приготвям, стига за поне две хранения, което е същински плюс. Това, което Лора не изяде, затварям в бурканче, вакуумирам и оставям за друг ден. Така например - готвя три дни, но имам за 6 яденета ;)
Повече очаквайте скоро по темата, а дотогава:

Интересно ми да е разбера каква е вашата схема при захранването и дали и вие сте водили такива битки? :)

Усмивки,
Мери