Да бъдеш мама / Вместо представяне
12:08:00
Преди всичко
искам да отбележа, че започвайки този блог, осъзнавам няколко неща:
1.
Той
няма за цел да ви задължава да изпълнявате безрезервно съветите в него.
2.
Всъщност
той изобщо няма да дава съвети. Това ще бъде място за споделяне
3.
Всеки
човек (а.к.а. всяка жена!) е отделен индивид със собствена глава върху раменете и
всеки има собствено разбиране за нещата от живота
4. Не
съм специалист, не съм лекар, не съм диетолог, не съм детски работник и не искам да бъда, но детето ми е усмихнато и щастливо. Значи се справям, а?
Когато Лора проговори, евентуално ще разбера дали това е така. :D
5. Моето
мнение вероятно няма да съвпада с вашето, но се надявам заедно да се забавляваме тук
И след като аз
осъзнавам тези неща, добре ще е и вие да ги осъзнаете, ако възнамерявате да си
комуникираме тук. Защото всеки човек се учи, а различните мнения са винаги
добре дошли и дават право на по-добър избор. Точка!
А сега по
същество!
Разбира се, че да
си мама, е адски различно за всяка жена. Затова отново ще подчертая, че тук
говоря за СЕБЕ СИ!
Преди всичко да
си мама е абсолютно щастие. И мисля, че това е думата, която описва всичко.
Независимо какво ще прочетете по-долу ;) Няма нищо по-хубаво на този свят от
това да видиш усмивката на детето си. Няма нищо по-хубаво от това
да чуеш звънкия му смях и няма нищо по-хубаво от това да усетиш тези малки
ръчички, които нескопосано се опитват да те погалят, но вместо това те щипят и
скубят. Няма нищо по-хубаво от това да чакаш целувка от това малко създание, но
вместо това то обилно ти лигави лицето. Да си мама е чисто, неподправено
щастие, което с всеки изминал ден прави животът по-смислен.
Да си мама е
изтощително. Хайде, да си го признаем -
безсънни нощи с месеци; внезапен и продължителен рев без причина; къща, която
чака да я изчистиш; куче, което иска да бъде разходено за повече от петте
минутки, в които да се изпишка (в моя случай); вечеря, която няма да се сготви
сама и пране, което няма да се простне само. Да, ние сме работни жени, 24/7
имаме по нещо за вършене и това е изтощително. Да си мама е работа не на пълен
работен ден. Да си мама е денонощна работа, без почивка. Доживот!
Да си мама
означава да не помниш кога си била на фризьор; да си взимаш 2-минутни душове, а
за миене на коса и дума не може да става; да ходиш с един обръснат крак и
неизскубани вежди. Е, разбира се, че има изключения. Два пъти в месеца успявам
да обръсна и другия крак.
Преди да родя, следвах десетки мама-акаунти в Инстаграм, откъдето ме гледаха перфектно гримирани и облечени красиви мами с абсолютно безупречни прически, с деца, които вечно се усмихват, облечени в чисто бели дрехи, с панделки на главата, позирайки като професионални модели на снимки. Преди да родя си мислех, че това е истина и повтарях на всеки, който ми кажеше, че няма да имам време да се усмихна, че това няма как да се случи. Та нали бебета спят?! Да, бе, да! Лора опроверга всички тези параграфи. Много бързо осъзнах, че мамите в Инстаграм не са истински. Е, поне не и в останалите 23 часа от денонощието, след като са прекарали един час в гримиране и обличане, щракнали са снимката и са я постнали. Бас ловя, че минута след това, детето вече е махнало с яд панделката от главата си, окапало е бялата блузка с пюре от тиква, а косата на мама е вдигната на висок кок, за да не може пипливите ръчички да я докопат.
Вижте, сега, не ме разбирайте погрешно. И на мен ми се случва да стигна до гримовете си. Горе-долу един път в месеца, засега!
Преди да родя, следвах десетки мама-акаунти в Инстаграм, откъдето ме гледаха перфектно гримирани и облечени красиви мами с абсолютно безупречни прически, с деца, които вечно се усмихват, облечени в чисто бели дрехи, с панделки на главата, позирайки като професионални модели на снимки. Преди да родя си мислех, че това е истина и повтарях на всеки, който ми кажеше, че няма да имам време да се усмихна, че това няма как да се случи. Та нали бебета спят?! Да, бе, да! Лора опроверга всички тези параграфи. Много бързо осъзнах, че мамите в Инстаграм не са истински. Е, поне не и в останалите 23 часа от денонощието, след като са прекарали един час в гримиране и обличане, щракнали са снимката и са я постнали. Бас ловя, че минута след това, детето вече е махнало с яд панделката от главата си, окапало е бялата блузка с пюре от тиква, а косата на мама е вдигната на висок кок, за да не може пипливите ръчички да я докопат.
Вижте, сега, не ме разбирайте погрешно. И на мен ми се случва да стигна до гримовете си. Горе-долу един път в месеца, засега!
Да си мама
означава непрекъснато да се притесняваш. Каква е сега тази пъпка на дупето?
Защо реве, нали смених памперса, нахраних я, гушкам я?! Дали, ако й дам повече
пюре, ще я прехраня? Дали е щастлива? Защо се буди толкова често нощем? И още,
и още, и още въпроси, които не намират отговор толкова лесно. Е, ако си мама за
втори път, вероятно изобщо дори не се тревожиш, че детето ти се влачи по пода
след кучето и го копира, чешейки се с крак по ухото или опитвайки се да оближе
петното от снощната вечеря, която лично е разпльокало по пода.
Но, знаете ли, да
си мама означава да ти харесва да си изтощена; да ти харесва, че се
притесняваш; да се усмихваш, когато се сетиш, че тази нощ не си спала (еми
така, де, сънят е скучна работа за едно бебе, когато има да открива толкова
много неща на този свят); означава да имаш разхвърляна къща и да не ти пука,
защото щастливите деца живеят в разхвърляни къщи (ами, да, най-големият кеф е
да изсипеш клечките за уши и бебешката пудра навсякъде); да си мама означава да
посрещаш с любопитство всеки нов ден, защото макар и вече да си опознала света,
малкото ти съкровище не е и реакциите му към всичко ново, забавляват и теб.
Да си мама е
всъщност най-прекрасното нещо на света и когато го приемеш, тогава осъзнаваш,
че няма значение дали си избърсала праха или манджата ти е загоряла. Няма
значение, че времето ти за себе си е ограничено (добре, де, напълно липсва). Няма значение колко е мръсна косата ти.
А за теб? Какво е
за теб да бъдеш мама?
Усмивки,
Мери
12 Kommentare
Реф към моя такъв пост! Прекрасна си! ❤
ОтговорИзтриване❤
ИзтриванеМетни линкче, да има тук хихи Ако още не си затрила блога!
Реф към моя такъв пост! Прекрасна си! ❤
ОтговорИзтриванеСтрахотен пост за начало Мери!!! Пожелавам ти много успешно водене на този блог и макар и да не съм мама ме накара да се усмихна широко!
ОтговорИзтриванеТи винаги ме усмихваш с коментарите си <3
ИзтриванеСигурна съм, че Лора и за секунда няма (евентуално) да се оплаче! <3 Макар и не мама, със страшно голяма удоволствие ще те чета! ^^
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти <3
ИзтриванеМного искам и аз някой ден да почувствам това, което и ти :)
ОтговорИзтриванеИскрено ти го пожелавам! :)
ИзтриванеЕх че хубаво начало!Много се радвам че ще го има този блог.Аз и съпруга ми сме във вашето положение.Сами,без баби за помощ,в Германия,с момченце на 2 месеца....и тук идва голямата разлика:имаме и батко на 7 години.Което прави нещата още по-забавни.Пожелавам успех на начинанието!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Роси! :) Ще се радвам да се включваш в темите по-натам :) Представям си каква е прекрасна лудница у вас хихи При нас кучето играе ролята на по-голямото дете и понякога си мисля, че ако беше човек, щеше да е наистина по-лесно :D Да растат здрави и прекрасни малките ти съкровища!
ИзтриванеУспех! <3
ОтговорИзтриване