Малко мое дяволче,

Времето си минава ли минава, а аз седя и кротичко го наблюдавам. Хем ми е тъжно, хем всеки ден посрещам с ентусиазъм, за да видя какво ново ще измисли русата ти главичка. И всеки ден ми поднасяш все повече и повече поводи да се гордея, че съм твоя мама. Е, няма да лъжа, успяваш и да ми пилиш нервичките в голяма степен, не знаейки какво точно искаш или по-скоро - искайки всичко, едновременно.

РАЗМЕРИ
Така и неедитнах предния пост, така че тук да кажа, че на последния преглед беше 7650 грама, 67 см. Вероятно вече си около 8 кг и определено влизаш в дрехи размер 68!

Не знам доколко е възможно, но очите ти са още по-сини и още по-светли. Косата ти е златиста и расте с доста бързи темпове... отгоре :D Какво да ти кажа, имаш си модерна прическа! хихи
Устните ти все повече заприличват на моите, въпреки че горната си е на тати. Но определено са плътни и пухвави, което само може да ме радва. Ноктите на ръцете са 1:1 с тези на баща ти (не че и моите са хубави, но мечтите ми поне ти да имаш красив маникюр, се сгромолясаха), но тези на краката, от мен си ги взела. На кутрето едва-едва се загатва някакво малко подобие на нокът. Много съм щастлива и от факта, че миглите ти растат МНОГО! Вече опират във веждите и са доста извити.

Голямата мъка продължава. Добрата новина е, че успяхме да заместим второ хранене. Тъй като обаче безмлечните каши като ориз и просо, дори смесени с плодово пюре, не са твоето нещо, успях да те спечеля с млечна каша от грис. Да си призная, дори аз с кеф си я хапвам хахаха
Тъй като обаче в последните две седмици си болна, рязко спрях въвеждането на нови храни и малко бавим третото заместване, което за мен е най-важно - глутенът и млечните продукти.
Преди да спрем захранването, докато се оправиш, успях да въведа тиквички и пуешко месо.
Много обичаш да гризкаш и краставичка.

Успяхме да въведем доста добър режим. Вечер си лягаш в 20 часа, понякога и по-рано. Продължаваш да се будиш нощно време, но не толкова често все пак. Сутрин ставаш в 7 (понякога и по-рано, в неделя обичаш да ме будиш в 6 о.О), след хапване гледаш ТВ, играеш си и до 9 часа си отново заспала. Ако легна с теб спинкаш повече, ако не - макс половин час. След второто хранене отново спиш толкова, и след третото следобед лягаме заедно и спиш час-два. След това до 19-20 будуваш и си играеш.

• Имаш ДВЕ зъбчета! Йееееей!
• Казваш ТАТА! И когато те попитам къде е тати, поглеждаш към неговото бюро! (буквата М изобщо не присъства в "речника" ти и съм далеч от надеждата, че скоро ще кажеш Мама)
• Гризкаш краставица
• Започна да се въртиш от гръб по корем и от корем по гръб. Второто ти е по-трудно. Винаги се въртиш обаче само наляво. Надясно явно ти е трудно. Опитваш се и да пълзиш, но още не можеш да схванеш както точно се прави хаха
• Спря да скубеш Кари и изпадаш в див екстаз, придружен с неконтролируем кикот всеки път, когато я видиш. Посягаш с ръчичките да я галиш, а и тя вече по-смело се доближава до теб. 
• Сменихме чая с вода и макар да не ти харесва толкова много, все пак пиеш
• Пи за първи път от чаша и успя да НЕ се олееш... много хахах 
• За първи път боледува, но слава Богу нищо сериозно (не знам дали се води milestone, но все пак хаха)

• Купихме ти басейн с топки и това беше една от най-добрите ни покупки. Прекарваш там много време и вече се опитваш сама да излизаш от него, когато ти омръзне
• Обичаш да ти говорят и пеят и вече си имаш любими песнички, на които се смееш. За моя радост, вече харесваш и Фреди и почти всеки ден си слушаме концерта му от 1986 г. на Уембли :) Не че ще разбереш какво ти говоря, но да знаеш хаха
• барабаните! Всичко, до което се докопаш се превръща в барабан и се наложи да ти поръчаме. Тези дни трябва да дойде :)
• обичаш да те слагам на прозореца в стаята ти, откъде се вижда магистралата. Много ти е интересно като видиш камионче, което минава оттам
• люлки! изобщо всякакво движение във въздуха ти харесва много и смятам, че за вбъдеще, за ужас на баща ти, ще ходим много по лунапаркове. ЙЕС!
• Обичаш да си шляпаш в твоята си вана и вече къпането си е половин игра 
• вече проявяваш открит интерес към дистанционните и телефона. На два пъти успя (вярвам, че беше абсолютно несъзнателно, но все пак) да си пуснеш музика!

• докато беше болна се наложи да ти махам сополчетата от носа, смучейки ги с уста и определено не беше приятно за теб. Гласът ти достигаше нечувани досега децибели рев
• слънцето и жегата (не знам как ще издържим в България, когато се приберем...)
• да те игнорират (че той кой обича)

Вашите мъници как са? Споделяйте в коментарите, обичам бебета, ей! хихи

Усмивки,
Мери!