Здравейте, мамита :)
Тези дни се замислих колко от нещата, които съм чела преди да стана мама са всъщност истина, и колко неща никой не ми е казал и реших, ей така за fun, да драсна петте неща, които ми се искаше някой да ми беше казал преди това хахаха

Не, не че това щеше да промени решимостта ми да стана мама, но някак си определено щях да бъда още по-готова :D

1. Денят ти ще минава според график по минути!
Далеч бях от мисълта, че отново ще разполагам с времето си, както преди, но никой не ме подготви за това колко акуратно ще бъде детето ми. Тя не просто става в определен час, но и в определена минута. Храни се в определени часове и отново в определени минути от тях; спи в точно определен интервал от време през деня. Ако закъснеем с пет или 10 минути от графика, положението става неконтролируемо. Заспиването се превръща в Мисията невъзможна, а храненето - или го пропуска, защото стиска устни или яде течна храна, за да я погълне по-бързо. Освен това, ако си мислите, че заспива навън в количката, жестоко грешите. От 6-тия си месец Лора отказва да спи навън :D
2. Ще започнеш да ядеш все едно те гонят!
Е, вероятно има някои доста организирани мами, които успяват да се насладят на храната си, но ето че вече година,  ям със скоростта на светлината, за да мога все пак да сложа някой друг залък в устата си, преди малкото зверче да се събудило или изправило до крачола ми с протегната ръчичка и умолителен поглед: "Мамо, хайде да ходим".
3. Нервите ти ще отидат по дяволите!
Когато прекарваш 24/7 в компанията на малкото си същество е напълно нормално в един момент да изтрещиш в степен, че да искаш да чупиш и да блъскаш. В такъв момент просто оставете детето в кошарката, излезте от стаята и се затворете в банята например. Пуснете си малко музика и дишайте дълбоко. И това ще мине!
4. Ще трябва да избираш между ядене, сън и къпане!
Когато имаш баби под ръка, вероятно този избор няма да е ежедневен, но когато си сама мама с работещ татко, който се прибира вечер уморен от работа, едва ли ще имаш време за всичко.
В първите месеци след раждането, изборът ми беше неминуемо сведен до съня. Когато детето спеше, спях и аз.
В последствие осъзнах обаче, че ще се наложи да редувам нещата, за да бъда здрава и НЕмиришеща.
5. ИнстаМамите НЕ са реални!!!
По време на бременността ми започнах да следя доста мами в Инстаграм - всички гримирани, облечени в бяло от глава до пети, с деца с кокетни ЧИСТИ (!!!) роклички и панталонки, спретнати косички и прочее. И не, че вярвам на 100% на тези мами, НО все пак създадоха до голяма степен грешни очаквания. Гримът е нещо, което вадя от шкафа само, за да снимам за другия ми блог и то един път в месеца, при положение, че имам време, че има светлина и детето примерно спи зимен сън :D Изобщо условности отвсякъде. Дрехите са целите в петна от ядене, мазнина, тук-таме някое ако. :D Самата аз приличам в 90% на чучело - мръсна коса, необръснати крака, успявам да дръпна мустака, само защото отнема 30 секунди :D
БОНУС 6:
За каквото и да си говорите, с когото и да си говорите, неминуемо ще се стигне до... акото на детето ви :D Дори няма да се обосновавам. Просто темата за акото присъства в 90% от разговорите ми с хората :D :D :D


И накрая: има едно нещо, което всеки ми казва. И то е много вярно - ВСИЧКО СЕ ЗАБРАВЯ. Вече не помня стреса от раждането или безсънните нощи (те всъщност продължават, но определено не им обръщам внимание вече); не помня възпалените от кърменето (макар и само месец) зърна; не помня вкуса на картон от независимо какво ядях заради секциото; не помня сълзите в очите от безсилие, когато съм мислела, че няма да се справя. Помня само едно - усмивката на едно малко същество, което изпълва душата ми с надежда за един по-добър свят; която ме кара да обичам, както никога досега не съм обичала и която премахва негативизмът, който светът налага с пълна сила.
Защото да си мама е НАЙ-ПРЕКРАСНОТО НЕЩО, което може да ти се случи и си заслужава те боли, да плачеш и да си скубеш косите. Защото си оставила нещо след себе си! <3

Усмивки,
Мери